Към съдържанието

Разговор за самотата и надеждата в Бога

by

ElpidaКое e по-полезно за младия човек, който е разочарован от хората – да се отдалечи от всички и да отбягва всякакви контакти, да се затвори в себе си и да се пази от ново разочарование, или все пак да има социални контакти, да създава нови връзки с хората и да рискува нови разочарования?

И още един въпрос: изолацията и усамотяването – главно душевни – на младия човек от неговите ближни не води ли до нуждата от по-силно общуване с Бога? Така човек стига до решението да поеме по монашеския път. Мислите ли, че това решение е правилно?

Нека започнем от втория въпрос. Първо трябва да знаем, че никой не може да направи нещо здраво в момент, когато е подвластен на различни емоции, които движат неговия душевен свят. Това означава, че когато човек преминава през период на разочарование от хората и живее в самота и изолация, това не е моментът за важни решения– не бива нито да тръгва да се жени, нито да става монах. Той трябва да изчака да възстанови мира и хармонията в душата си и едва след това ще разбере какво иска да прави в живота си. Тогава според свободната си воля ще може да направи това, което мисли. Силно наскърбеният или много радостният човек винаги допуска грешки в решенията си. Затова в едно поучение се казва: никога не вземай решения в живота си, когато си наскърбен или въодушевен, защото обикновено по-късно ще се каеш. Повече информация

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани

by

Из беседа за блаженствата

beggarНеобходимо е да знаем, че целта на Христовите блаженства е човек да върви напред и да постигне богоподобие. Това богоподобие не е външно, не е нравствено, не означава да слушаме за това, което Христос е направил, и ние външно да правим същото; то означава вселяване на Божието Слово, на Христос в сърцето на човека. Това се случва реално, онтологично, а не въображаемо. Когато човек има в сърцето си благодатта на Светия Дух, Христос, тогава той може да функционира по естествен начин. Христовите блаженства и заповеди, цялото възпитание и обучение на Църквата имат този смисъл – да изцелят човека, да му помогнат да функционира по естествен начин, както Бог го е създал в началото и го е поставил в рая. Знаем, че Бог е нашият Първообраз. Ние сме образи на Бога. Създадени сме от Бога, въз основа на Бога. С други думи, ние сме образи на Бога – „по образ” днес ще рече „по снимка на Бога“, тоест Бог е създал същества, подобни на Него – образи на Бога с потенциал да се съединят с Него. Повече информация

Духовният живот започва от сълзите

by

2Никой не може да говори и да изчерпи молитвата, защото тя е съвършено дело, което по своята същност принадлежи не на човека, а на Ангелите, на състоянието отвъд този свят и не може нито да се изрази, нито да се опише. Човек  може само да каже няколко неща за нея и най-вече за простия начин, по който тя се извършва, а за останалото ще го извести самата молитва. Трябва да знаете, че никой човек не се моли по същия начин като другия, абсолютно никой. Както никой човек не говори така, както другият говори, никой не се чувства така, както другият се чувства, никой не мисли така, както другият и никой не е като другия. Така и молитвата, която е изражение на човека, израз на целия човек към Бога, не може да бъде подобна на нещо друго. Затова отците на Църквата винаги дават определени практически съвети, оставят човека да ги прилага и самата молитва се превръща във водач за човека. Ако ние предварително поискаме да схематизираме молитвата, метода на молитвата, тогава съществува опасността да се задоволим с метода и да забравим същността и целта, защото молитвата не е нищо друго, освен средство, докато целта е Христос, личността Иисус Христос. Повече информация

Духовната полза от трудностите

by

samaryaninЗатова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения. (1 Петр. 1:6)

Като имате надежда за царството Божие, радвайте се, макар и временно, защото знаете, че в този свят и живот не може да има непрестанно щастие, а за съжаление ще имаме и много скърби, и затова апостолът казва направо: „макар сега и да поскърбите малко в различни изкушения“. Повече информация

Вярата като опит от живота в Бога

by

slepia choraКоето е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),  което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа. И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна. (1 Йоан 1:4) Повече информация

Общението със Светия Дух

by

80„Като изпросихме единство на вярата и общение със Светия Дух, нека сами себе си и един други и целия наш живот на Христа Бога да отдадем“ (дяконски възглас)

В този възглас има две неща, за които молим – първото е единството на вярата, а второтообщението със Светия Дух. Това са двете необходими неща, за да бъдем реално членове на Църквата. Първото е да имаме обща вяра, единство на вярата. В Църквата не може всеки да вярва каквото си иска. Много пъти виждаме хора, които казват: „Аз това не го вярвам! Не го приемам, както Църквата го казва! Имам това мнение по този въпрос, което е обратно на мнението на Църквата“. Повече информация

За Божията благодат

by

lestvica SinaiПавел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия – до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса: благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа (Ефес. 1:1)

Св. ап. Павел използва два значими термина – благодат и мир, които естествено са от нашия Бог и Отец и от Господ Иисус Христос. Бих искал да кажа няколко думи във връзка с голямата тема за благодатта, която е термин и дума, която често срещаме в Църквата. Казваме, че този човек има Божията благодат или Божията благодат да бъде върху вас. Когато Божията благодат присъства, тогава всичко се оправя и казваме, че целта на човешкия живот е придобиването на Божията благодат. Каква е тази благодат, за която говори св. ап. Павел и която постоянно се споменава както в Новият Завет, така и поученията на отците? Тя се нарича благодат, защото е харизма, дар, не е нещо, което човек купува, не е нещо, което се продава, а се дава от Бога даром и тази благодат е енергия на Бога и особено, както ние, православните, вярваме, това са нетварните Божии енергии. За нас Бог има същност и енергия, които не са едно нещо. Повече информация

Подслади малко думите си за Бога

by

444788

Когато човек влезе в същностна връзка с Бога, тогава не може да Го чувства по друг начин, освен като пълен с благост и доброта. Ако чувстваме Бога по друг начин, влагаме в Него други чувства, това означава, че още сме духовно незрели хора. В житието на св. Силуан Атонски се споменава, че веднъж той говорил с един монах. Там бил и друг старец-аскет, добродетелен човек, но още не толкова зрял в духовния живот, който казал: „Искам да дойде Второто Пришествие, за да видя всички онези човеци – грешници и нечестивци, които се подиграват на Христос, хулят Го и Го онеправдават, да ги видя как Бог ги наказва да погинат в адския огън, за да разберат, че са ни онеправдали и това, което са вършили, е било грях!“ Повече информация

Любов и разсъдителност

by

405387 10150570513137208 2048004592 nЧисто и непорочно благочестие (θρησκεία) пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света. (Иаков 1:27)

Св. ап. Иаков е може би единственият автор от книгите на Новия Завет, който използва термина θρησκεία (букв. религия, вяра, благочестие). Този термин не е обичаен в Писанието, нито сред отците на Църквата, тъй като повечето от тях използват думата Църква. Но тук този термин се използва с неговото правилно съдържание: за връзката ни с Бога чрез и в Църквата.

Чисто и непорочно благочестие (θρησκεία) пред Бога и Отца е да посещавате сираците и вдовиците в техните скърби и да се пазите от влиянието на света – защото това е резултатът от правилната връзка с Бога. Тоест един човек, който се подвизава да има здрава връзка с Бога и да води духовен живот, да живее духовно, моли се, бди, пости, изповядва се, води цялата духовна борба, не може да бъде коравосърдечен и равнодушен към скърбите на другите, нито се оставя да бъде осквернен от похотите и измамите на този свят. Когато в Писанието се говори за света, естествено не се имат предвид хората, които са около нас и са наши братя, за които Христос умря, а светският дух, плътското мъдруване, мъдруването на греха, на порока, всичко това, което се съпротивлява на Божия Закон; това е светът. Ние трябва да обичаме човеците и дори да умрем за тях, както Христос умря за човеците. Повече информация

Духовното безплодие

by

99899Когато човек влиза в Църквата и се подвизава в нея, той иска да види нещо, някакъв резултат. Това непременно ще се случи– ще стане някаква промяна в него, ще се появи някакъв плод от цялото това усилие и борба. Светите отци казват, че всичко, което правим в живота в Църквата, го правим, за да придобием Светия Дух. Целта на живота в Христос, казва св. Серафим Саровски, е придобиването на Светия Дух. Следователно има конкретна цел, поради която водим тази борба, малката борба, която всеки от нас води. Повече информация

Когато Бог стана човек

by

gennisis05На прага сме на големия празник на Рождеството на Спасителя, който Църквата  чества толкова величествено, за да помогне на всички ни да преживеем голямата тайна, че заради нас Бог стана човек. И да подражаваме на любовта на Христос, вървейки по пътя, който Той прокара пред нас – пътят на крайното смирение, на кръстната любов към нашия брат, разбира се според нашите възможности и сили. Ако искаме да разберем по каква причина Бог стана човек, ще намерим отговора в онова, което самият апостол и евангелист Йоан казва в първата глава на своето Евангелие, а именно, че Словото стана плът и живя между нас, че Логосът стана човек и живя заедно с нас и на онези, които Го приеха, даде власт да станат Божии чеда. Тоест, които са приели Христос като въплътен Бог, са получили от Него властта, силата и възможността да станат действително чеда на Бога. Това е смисълът и причината Бог да стане човек – да обожестви човека по благодат. „Бог се въчовечи, за да стане човекът Бог по благодат”, за да върне човека към целта на неговото битие, за да намери човекът истинския смисъл на своята ипостас и на своя път в този свят, на своя живот, на своето „аз”. Повече информация

Как предвиждат светците?

by

paisiowБог не въздейства по никакъв начин върху свободата на човека. Всичко онова, което отпреди е записано в Писанията или светците са пророкували, не е предопределено от тях – те просто са го пред-видели. Тоест, едно е пред-определям и друго пред-виждам. Те са видели събитията отпреди. Понеже са щели да станат, затова и са ги видели, а не обратното. И така, свободата на човека не се отменя по никакъв начин. Бог не иска и никога не е правил това – да отмени свободата на някое същество, защото Той има благородство и което е дал, не взема обратно. Божиите дарове са неотменими. Свободата на волята, която ни е дал, е от първите блага; затова носим пълна отговорност за своите дела. Ние сме отговорни за своите постъпки. Не е виновен пророкът, че св. ап. Петър се отрече или Йуда предаде Христос, а защото е щяло да стане това, затова и пророкът го е пред-видял и го е пред-сказал. Що се отнася до това, как го е пред-видял и по какъв начин, това са тайни на Светия Дух. Не можем да ги разберем, най-малкото докато сме на това равнище, на което сме сега. Нима можем да разберем как светците са виждали в бъдещето? Аз съм виждал такива добродетелни хора както стареца Порфирий, стареца Паисий, папа-Ефрем в Катунакия и много други. Как виждаха в бъдещето? Повече информация

Да обичаш, без да изискваш

by

triИз цикъл беседи на митр. Атанасий върху книгата на стареца Софроний (Сахаров) „Да виждаш Бога, както е“

Днес любовта е изключително популярна дума. Виждаме, че в името на любовта се вършат дори престъпления и други болестни неща, които биват прикривани под предлог, че се вършат от любов. Много често любовта се проявява като най-силната енергия на нашия егоизъм. Затова нерядко наблюдаваме следното явление – човек, който мисли, че обича другия, всъщност го мрази, не му оставя свобода, не го оставя да се усъвършенства в неговата независимост, в неговата персоналност, а иска да го покори, да заличи неговата индивидуалност поради привидно голямата си любов. Най-трагичното е, че не разбираме, че тази т. нар. любов не е истинска любов, а енергия на нашия болен егоизъм. Затова отците поставят като предпоставка за истинската любов смирението, което означава човек да не иска нещо за себе си, да не търси нещо за себе си, а единствено за другия. Защото любовта на Христос, любовта е щастие, което е несравнимо с нищо друго на света. Тя е такова състояние, толкова е богата, велика, неоценима, че няма нещо в света, с което може да я оприличим, да кажем, че тази любов изобщо прилича на нея. Отците са стигнали дотам да говорят за Христовата любов с най-дръзки думи и с най-смели образи, но и те не били достатъчно силни, за да изобразят реалността на Христовата любов. Това обаче е само единият аспект на любовта – като щастие, усъвършенстване на нашата личност. Повече информация

Тайната на успеха

by

EIKONES2

Проповед за неделята на митаря и фарисея, първа подготвителна седмица за Великия пост.

За да може човек да възлюби, главното условие е да има смирение. Притчата за митаря и фарисея от една страна ни разкрива трагичността на човека, който изглеждало, че бил прав според буквата на закона. От тази гледна точка фарисеят бил много добър човек, добър религиозен човек, защото изпълнявал всички задължения, вършел всичко предписано от закона. Именно тук обаче той пострадал, именно тук и се препънал, защото не разбрал, че законът не е самоцел,  както и че заповедите на Бога не са самоцел, защото ще дойде време, когато заповедите ще отпаднат. Ще отпадне дори вярата, така казва св. ап. Павел: и вярата, и надеждата. И какво остава? Любовта, която означава съвършенство на човешката личност. Затова като уникална и най-висша заповед Господ е дал любовта – към Бога и към ближния. На този момент бих искал и да спра вниманието си, защото при нас, християните, често се получава следното: докато се стараем да изпълняваме задълженията си, правим каквото можем, опитваме се да сме в Църквата, но при това оставаме безплодни и приличаме на дърво, което е насадено и живее, но има само листа без плодове. Повече информация

Притчата за милосърдния Баща

by

122В притчата за блудния син се говори за любовта на Бога, нашия Баща към човека. Повече би й подхождало заглавието Притча за милосърдния Отец, защото очевидно по-важно е милосърдието на  бащата, а не блудството на сина.

Един мъдър духовен човек е казал, че ако някога се изгуби Евангелието и остане само този текст, той е достатъчен, за да ни покаже от една страна, любовта на Бог Отец към човека, а от друга – възможността на човека да се върне при Отца си. И не само това, но и цялото величие на връзката между Бога и човека и на бащинското отношение към човека, който е Божие чедо. Повече информация

Без вечността човек се изгубва в своето всекидневие

by

nebesnijat jerusalim_strashen_sudВ днешното Евангелие за Страшния съд Господ ни открива начина, по който ще дойде в слава, за да съди света, да възстанови нещата в тяхното истинско положение и ни казва, че критерий за човеците ще бъде любовта, която проявяваме  към нашите братя. Господ ни е дал онази страшна картина на последния Му Съд. Той е говорил образно по тези теми,  защото  нищо в този свят не може напълно да се оприличи на онези бъдещи събития. Когато казва  например, че ще седне  на престола на славата, не означава, че ще има някакъв престол – дървен или златен,  където ще седне, нито ще има дясно и ляво, и Бог да постави едните отдясно, а другите отляво. По този начин Христос обаче ни разкрива картината на събитията, доколкото е възможно за нашите човешки способности. Повече информация

Слава Богу за всичко

by
Каква е разликата между Божията и човешката правда?

Христос е казал, че ако някой те удари по едната страна, трябва да обърнеш и другата. Той е дал съвършеното. Той обаче ни е дал и човешкото. Когато бил съден и Му ударили плесница, Господ не обърнал другата страна, а казал: „Ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш?”(Йоан 18:23). Той ни е посочил и двете – съвършеното и човешкото. Съвършеното е да кажеш: „Прави каквото искаш, аз няма нищо да ти направя”. Човешкото е, когато чрез човешката правда търсиш своето право, ако наистина го имаш. Това не е лошо нещо. Лошото е омразата, злобата, неправдата. Ако правдата може да се въздаде по справедлив начин, добре. Щем, не щем живеем в този свят. Например, ако някой сега влезе тук, превземе залата и каже, че тя негова, какво ще правим? Ще го молим да напусне ли? Ще прибегнем до съда, за да го накараме да излезе. Как да го изкараме навън, след като е залата е наша и се нуждаем от нея? Има човешка справедливост, човешки закони, чиято цел е да има законност в държавата. Църквата също се ползва от тази справедливост. Повече информация

Глад за Бога

by
„. . .защото те ще се наситят” (Мат. 5:6)

Човекът, който търси Бога и иска да има връзка с Него, наистина се насища от Божието присъствие, както казва Давид на едно място: „Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам”(Пс. 16:15). Тоест той ще се насити, като вижда Неговото присъствие и вкусва Неговото битие. Защото опитно е доказано, че човекът, който има връзка с Бога, не чувства празноти в себе си. Божията благодат има чудно свойство –  независимо дали някой е голям светец  или е човек, който се подвизава, за да срещне Бога, той има познание и опит от благодатта, вкусва от нея, от Божието присъствие, от Божиите енергии. Независимо дали тази благодат е малко или много в човека, тя не му дава възможност или по-скоро не оставя в него чувството, че има някакъв вакуум. Човекът не чувства вакуум. Човекът, който живее заедно с Бога, чувства пълнота, абсолютна пълнота. Затова той не чувства никакво друго движение към нищо друго, от което по-рано е имал потребност, за да запълни своите празноти, време или интереси. Много пъти питаме, това нещо грях ли е? Например, грях ли е някой да пуши? Грях ли е някой да пие? Да ходи по дискотеките или знам ли къде сега ходят, грях ли е? Повече информация

Прот. Александър Шмеман

Протойерей Александър Шмеман

==[ венко ]==

Блог за богословски търсения

Задругата

Православие, богословие, съвременност

Блог за митр. Иларион Алфеев

За личността и творчеството на Иларион Алфеев

Протойерей Георги Флоровски

Блог посветен на неговата личност и творчество

Александър Каломирос

Сайтът е посветен на делото и учението на д-р Александър Каломирос

Блог за митр. Калистос Уеър

Неговата личност и творчество

Митр. Йоан Зизюлас

Личността и творчеството на Пергамския митр. Йоан Зизюлас