Към съдържанието

Понеже си човек

by в 07.10.2013

Защо казвате, че трябва да оставим борбата със страстите си на Бога? Не е ли протестантско учението, че Светият Дух очиства човека, независимо от нашите постъпки?

Вече говорихме, че Христос освещава целия човек и не бива да тълкуваме действията на Бога с човешки критерии. Мнозина казват например: „Сега обичаш Църквата, защото си ентусиазиран и това е поради младежката ти възраст!“ Така може да говори един антропоцентричен психолог, който тълкува всичко през призмата на собствените си дадености.  Той може да изкара ексцентричност онова, което светците са почувствали и преживели. Техният опит обаче не се тълкува с естествени очи, това не са неща, които носиш в лабораториите. Божиите дела се движат от Светия Дух, а Светият Дух не понася  изследване с ум, непричастен на благодатта. Когато умът ни е опитен и от опит знае как благодатта действа в другия човек,  разбира какво се случва в него. Когато умът е непричастен на благодатта, той всичко тълкува логически и отхвърля действието на благодатта. Той ти казва: „Защо е необходимо да постиш? Да не спиш? Трябва ли тази девойка да отиде да умре мъченически и да стане мъченица? А този защо трябва да става аскет?“  Да, от гледна точка на логиката нищо от тези неща не е необходимо.  Но ако видим нещата чрез благодатта, ще разберем, че тя движи сърцето ни, за  да продължи по пътя на духовния живот, който ние доброволно избираме и знаем, че тези неща са тайна в дълбочината на нашето битие. Затова фактът на  Божието присъствие в сърцето на човека не може нито да  се опише, нито да се обясни. То просто се преживява.

Светците, но и всички ние преживявате факта на Божието присъствие и доказателство за това е, че сте тук. Ако за вас Бог не съществуваше, изобщо  нямаше да бъдете тук. Нито аз, нито вие. Сега ще ми възразите: „Но, отче, аз върша толкова грехове!“ Добре, грехът действа вътре в нас, но и Бог действа и зависи на кого ще дадем повече храна, повече материал. За съжаление, докато човек се намира в процес на развитие,  на духовно раждане,  в него действат и двете неща. Действа  Бог, Който го привлича към Себе Си, но действат и грехът и страстите, които също го дърпат към себе си. От нас зависи на коя страна ще дадем материал. У нас горят два пожара – където хвърлиш дърва и бензин, там и ще пламне. Ако те интересува духовният живот, ще дадеш духовен материал чрез молитвата,  четенето,  изповедта и ще пламне огънят на Духа, смъртността ще бъде погълната от живота, старият човек ще умре, ще живее новият човек в Христос и ще се задейства енергията на Светия Дух. Ако обаче вършим противоположното и даваме материал на стария човек чрез греховете, страстите, равнодушието и небрежността, тогава непременно ще укрепне старият човек заедно със страстите и похотите и той ще задуши новия човек в Христос. Така вече няма да чувстваме никакво движение, никакъв порив, никакво желание за духовен живот. Това  е голяма тайна, която за съжаление може да се случи във всички нас без изключение и в своя негативен варинат.

Съществуват хора, включително и ние, които са водели наистина духовен живот, но в даден момент са станали нехайни, изпаднали са в униние и стават роби на страстите и на греха. Тогава сякаш всичко, което до този момент са имали, изчезва, заглъхва опитът от Бога, загасва всичко. Доказателство са апостолите преди Петдесетница. Когато дошъл часът и Христос бил разпнат, всички избягали и  никой не останал до Него. И човек се чуди, добре де, какви хора си били те!? Три години са били заедно с Него, яли са и са пили заедно, толкова неща им каза, правеха чудеса в Негово име, нахрани толкова хора, вървя по водата, видяха Го, чуха Го, три дена преди това ги предупреди, че тези неща ще се случат и след това всичко беше забравено. Христос предсказа на Петър какво ще се случи и от сутринта до вечерта той забрави всичко; забрави, че Христос му каза: „Виж, преди петел да пропее, ще се отречеш от Мене“. Също и Йуда. Това е човекът…

Когато страстта навлезе в нас, по парадоксален начин всички предишни неща се забравят. Медицината твърди, че  когато бебето се роди, майката забравя болките от раждането, нещо става в мозъка й, някакви хормони я променят и мозъкът изтрива факта на болката. Защото, деца, ако майките помнеха всички тези болки, как да родят втори път?  Доста ще се замислят. По-плахите жени не биха се осмелили  да родят детето, ако това води до толкова болка. Но Бог е предварил нещата и така изтрива болката, че жените да имат отново сила, както и  Христос казва: „Когато се роди детето, тогава идва голяма радост, майката забравя болките, забравя всичко“. Сеща се само, когато  е нужно да се наложи над сина си или дъщеря си, и  да каже: Виж,  аз те родих и трябва да правиш това, което аз искам, а не каквото ти!..

Така става и с човека и трябва да го имаме предвид. Не бива да се ужасявате в различните периоди от вашия живот. Внезапно виждате, че се намирате в състояние, когато  забравяте дори факта, че Бог  съществува. Нищо не е. Нужно е само внимание и да пазим точно духовното правило – тези часове са много важни,  не бива да пренебрегвате правилото, тоест  5-10 минутната ежедневна молитва. Ако го пазим, отново ще получим духовна енергия и ще отхвърлим  това, което на езика на светите отци се нарича забрава –  страстта на забравата, която угася енергията на Светия Дух.

Когато в Църквата казваме „Да оставим страстите си на Бога!“,  нямаме предвид да стоим със скръстени ръце и да очакваме помощ от небето. Непременно и ние ще се мобилизираме, но не бива да ни  обхваща тревога, проявяваща се в многото въпроси „Защо?“ Защо не мога да отхвърля страстта, защо правя същото нещо, защо падам в същия грях, защо трябва да съм такъв лош човек, защо трябва да съм хулиган, защо мисля това или онова?… Както казваше старец Паисий, едното защо дяволът го умножава стократно и бедният човек повтаря само: защо, защо, защо?!  След това край с ясния ум.  Колко му трябва, след като постоянно го измъчват въпросите Защо? Защо? Защо? Няма защо, деца, не съществува защо. В духовния живот не съществува защо. Или по-точно казано, съществува едно защо и едно понеже и това понеже епонеже си човек. Това е отговорът.

Спомни си, че си човек, както казва Писанието. А под човек се има предвид всичко – включително и така голямото объркване на чувства, страсти, грехове. Сутрин отиваме на църква, плачем, молим се, чувстваме Божията благодат, но само да излезем навън, отново се връщаме към старите неща. Такъв е човекът, това е тайната на падналия човек.  Но дори издигането и падането на нивото на чувствата трябва да оползотворим по духовен начин. В какъв смисъл? Да разберем, че сме немощни и че сами по себе си не можем да станем устойчиви. Както когато плуваме в морето, но се изморим и ни понасят вълните, вземаме спасителен пояс и не потъваме, така става и в духовния живот. Ние сме тези, които сме  изтерзани, нещастни, страстни, имаме всички пороци, но какво става? И тук е тайната. Тайната е Бог. Да, такива сме, но Бог е Този,  Който не е Такъв. Той е това, което е основа и за Бога не съществува нищо трудно, нищо, което може да Го доведе до трудно положение. Който и да е грях, която и да е страст, който и да е комплекс, каквото и объркване да се случи в нашия живот, не е възможно да затрудним Бога. Следователно, Бог е над всички неща и заедно с Него надмогваме  пространството,  орбитата на земните неща, които ни задушават и теглят надолу. Така можем да следваме случващите се събития, имайки мир, който извира от  вярата, от опита, от вкусването на Бога, от познанието на Неговата безкрайна сила.

Петдесетниците и други протестанти казват, че очистването се извършва от Светия Дух, но при тях това е, как да го наречем, магическо очистване. Ние православните не твърдим, че Духът идва и те очиства. Ако ти самият не се подвизаваш, ако не съдействаш свободно на благодатта на Светия Дух, не се освещаваш, не се очистваш, не постигаш нищо. Трябва да съ-действаш. Сам св. ап. Павел казва: аз  изнурявам тялото си, терзая го  и го правя роб, така че да не би, проповядвайки на другите, да стана негоден. Тоест, да не би да се поробя от някой грях, користолюбие или друго плътско желание и се окажа непотребен. Ако св. ап. Павел, който е имал много голяма Божия благодат, е трябвало да се подвизава духовно  и да бъде болен – сам казва, че имал жило в плътта, тоест някаква страшна болест, която го терзаела – ако дори той е  трябвало да мине през трудности, корабокрушения, да гладува, да жадува, да го преследват, да хулят, да го отхвърлят, колко повече е нужно на нас. Дори било нужно да се подвизава- да бди, да пости, да  се терзае, за да може да задържи духовното равнище; след като той е трябвало да прави тези неща, това означава, че е необходима синергията между нашата свободна  воля и благодатта на Светия Дух.

Затова не приемаме това, което казват петдесетниците, че само Светият Дух очиства човека. Ако беше така, тогава всичко би действало магически в Църквата. И ние, които сме свещеници, веднага щом ни ръкоположат за такива, щяхме да започваме да правим чудеса, именно защото дарът на свещенството има пророчески и чудодеен характер и се активира веднага с хиротонията. Тоест, ако трябва да бъдем точни,  свещеникът е пророк и извършва чудеса в името на Христос, това означава свещенството. Кой обаче го прави?  Къде се активира? В тези, които го активират. Също важи и за нашето Кръщение – всички сме кръстени, но какво означава нашето Кръщение? То означава, че сме се облекли в Христос, станали сме едно с Христос и всичко, което Той ни е дал, го имаме, но  защо не действа? Защото ние не съ-действаме. Ние трябва да активираме това, което Бог ни е дал като потенциални дарове. Следователно, целият духовен живот зависи от две неща – до голяма степен от благодатта на Светия Дух, но и от нашето съ-действие. В мярата,  в която ние съ-действаме на Бога, в същата мярка благодатта действа в нас и имаме и съответните резултати.

Казвате, че трябва да се очистим от греха, но от друга страна, колкото повече човек напредва в духовния живот, толкова повече грехове вижда у себе си. Значи ли, че  никога няма да дойде момент, в който той да се почувства чист? Как човек може да понесе цял живот да се подвизава и въпреки това да остава осквернен, макар и да вярва, че Бог го очиства, след като никога не вижда очистването да се извършва в него?

Нищо в духовния живот не е въображаемо, нито лъжа. Всичко са факти. Когато казваме, че преживяваме очистването от греха, това е факт. Това не е нещо въображаемо, нито нещо емоционално, а факт. Очистването означава освобождаване от закона на греха. Относно въпроса е нужно да направим фина разлика. Ние не се подвизаваме, за да се почувстваме чисти – това за нас е безразлично. Подвизаваме се, за да се съединим с Бога. Това е нашата цел. Не се подвизаваме заради някакво нравствено усъвършенстване, тоест един вид „подвизаваме се и сега сме чисти, най-накрая сме се избавили от греха, не действат страстите в нас, нито грехът, накрая сме свободни от него!“ Нещо повече, даже да си помислим тези неща – и духовно вече сме потънали. Тези мисли са признак на болест. Защо? Защото духовният живот не е морализъм, а означава съединение с Бога. Когато се съединяваме с Бога, тогава чувството, което имаме, е следното: Бог е безкрайна любов, а ние сме човеци. И това чувство за Божията любов  разтапя сърцето ни от безкрайна благодарност. Не сме неблагодарни към Бога, нито непризнателни. Разбираме какво богатство ни дава Бог, а не приличаме на някои хора, искат милостиня от някой милионер и му казват: дай ми 10 000 лири! А когато им дадеш, те не ти благодарят, а претендират, че си бил длъжен да им дадеш толкова пари, защото си милионер и за теб това е нищо. Това е неблагодарност. Означава, че нищо не си разбрал. На такива хора и 10 000 да им дадат, отново ще отидат да ги пръснат, без никаква полза.

С други думи, когато човек не разбира какво означава Божията любов, Божието благодеяние и няма благодарно сърце пред Бога, тогава цялото богатство, което Бог ще му даде,  ще го прахоса на вятъра. Неблагодарността ще го изпълни с жестокосърдечие и това ще го накара да захвърли всички Божии дарове.

Напротив, у Божия човек има две чувства: първите са чувствата на Бога, а вторите – чувствата на човека. Кои са чувствата на Бога? Бог се трогва, защото като добър Баща вижда детето Си да жертва всичко заради любовта към Него и виждайки това, дава изобилно благодат на човека, защото бащинското сърце се трогва, така да го кажем, по човешки. От друга страна, човекът като добро дете, чувства благодарност, защото неговият богат и добър Баща му е дал всичко, придобива  още повече боголюбие  и не казва: „Той беше длъжен да ми ги даде, защото  заради Него извърших толкова трудове“. Напротив, благодарното дете мисли съвсем различно. „Виж, не направих нищо важно, а Той от добросърдечие ми ги даде! Затова нека ги запазя и да направя нещо повече“.

Така че усещането, към което се стремим, а именно някога да се освободим и да кажем: „А,освободих се от страстите и значи съм добър!“, това нещо, деца, не съществува в Църквата. Освобождава ни не това, че сме нравствено свободни, а че сме Божии чеда и че  чувстваме любовта на Бога в сърцата ни, която поражда сълзи на благодарение. Как да опишем това? Когато едно дете е в прегръдката на родителя си, то не казва: Сега, въз основа на юридическия кодекс съм тук и майка ми е длъжна да ме прегърне, защото ме е родила по еди-кой си закон. Детето не се чувства така, а мисли: Тази е майка ми и аз съм в нейната прегръдка и се чувствам много добре! Майката се чувства добре, защото детето  й е в прегръдката й. Детето също се чувства добре, защото майка му го държи. Нито майката чувства, че детето й  е задължено – понеже е дете – да бъде  в нейната прегръдката, нито пък детето.  И тъй, ние сме отвъд тези неща. Именно това чувство ни освобождава – чувството, че ние сме хора, че Бог е Бог, но въпреки това Той и ние ставаме едно в Неговата безкрайна любов!

Превод: К. Константинов

Източник: http://dveri.bg/xyf68

 

From → Беседи

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

JGGlassArt

Just another WordPress site

Filamentry

3D Printers and Filament

Прот. Александър Шмеман

Протойерей Александър Шмеман

==[ венко ]==

Блог за богословски търсения

Задругата

Православие, богословие, съвременност

Блог за митр. Иларион Алфеев

За личността и творчеството на Иларион Алфеев

Протойерей Георги Флоровски

Блог посветен на неговата личност и творчество

Александър Каломирос

Сайтът е посветен на делото и учението на д-р Александър Каломирос

Блог за митр. Калистос Уеър

Неговата личност и творчество

Митр. Йоан Зизюлас

Личността и творчеството на Пергамския митр. Йоан Зизюлас